Твърдиш, че съм луд, старомоден...
а моят Бог бил е фалшив...
за теб "Свободата" е бога...
но вярвай ми... тя е кумир...
зависиш от спирт и от дрога...
съветваш се ти с похотта...
това ли е тя... "Свободата"...
пътека... към вечния ад...
Не мога... мълчейки... да гледам...
как бавно потъваш в калта...
не искам човекът да страда...
веднага щом дойде смъртта...
Съзри, че кумирът ти пречи...
съзри, че отрова е той!
Огледай се - живите-мъртви...
се скитат по всички страни...
Те мислят, че "Аз-ът" е всичко...
по цял ден крещят "Свобода"...
душите им вече угасват...
не искам да гледам това!!!
Но, знай, че съвсем не е късно...
да хвърлиш кумирите ти...
кумирите - "Аз", "Свободата"...
но имаш ли воля за туй...
Стисни ми ръката и вкупом...
да тръгнем по царския път...
по пътя... посока - нагоре!
далеч от проклетия ад...
© Андрей Андреев Всички права запазени