Поредно писмо

Твърдиш, че съм луд, старомоден...

а моят Бог бил е фалшив... 

за теб "Свободата" е бога...

но вярвай ми... тя е кумир... 

зависиш от спирт и от дрога... 

съветваш се ти с похотта... 

това ли е тя... "Свободата"...

пътека... към вечния ад... 

Не мога... мълчейки... да гледам... 

как бавно потъваш в калта... 

не искам човекът да страда... 

веднага щом дойде смъртта... 

Съзри, че кумирът ти пречи...

съзри, че отрова е той!

Огледай се - живите-мъртви...

се скитат по всички страни... 

Те мислят, че "Аз-ът" е всичко...

по цял ден крещят "Свобода"...

душите им вече угасват... 

не искам да гледам това!!!

Но, знай, че съвсем не е късно... 

да хвърлиш кумирите ти... 

кумирите - "Аз", "Свободата"...

но имаш ли воля за туй...

Стисни ми ръката и вкупом... 

да тръгнем по царския път... 

по пътя... посока - нагоре!

далеч от проклетия ад...