18.09.2020 г., 15:47

Портрет на живота

606 2 7

Научих се, че скъпите неща
от никой магазин не се купуват.
Изправен пред очите на смъртта,
разбираш, че животът си е струвал.

Животът си е струвал всеки ден,
когато и в сълзи те е повалял.
Животът е борба за теб и мен
и трудното начало след провала.

Научих, че тъгата е стъкло,
което реже хиляди усмивки.
Човек е нежен в своето ядро,
а всичко друго сякаш е заливка.

Научих се, че няма от какво
душите ни в деня да се страхуват.
Животът е красиво колело,
което към безкрая си пътува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...