18.09.2020 г., 15:47

Портрет на живота

607 2 7

Научих се, че скъпите неща
от никой магазин не се купуват.
Изправен пред очите на смъртта,
разбираш, че животът си е струвал.

Животът си е струвал всеки ден,
когато и в сълзи те е повалял.
Животът е борба за теб и мен
и трудното начало след провала.

Научих, че тъгата е стъкло,
което реже хиляди усмивки.
Човек е нежен в своето ядро,
а всичко друго сякаш е заливка.

Научих се, че няма от какво
душите ни в деня да се страхуват.
Животът е красиво колело,
което към безкрая си пътува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...