Портрет на живота
Научих се, че скъпите неща
от никой магазин не се купуват.
Изправен пред очите на смъртта,
разбираш, че животът си е струвал.
Животът си е струвал всеки ден,
когато и в сълзи те е повалял.
Животът е борба за теб и мен
и трудното начало след провала.
Научих, че тъгата е стъкло,
което реже хиляди усмивки.
Човек е нежен в своето ядро,
а всичко друго сякаш е заливка.
Научих се, че няма от какво
душите ни в деня да се страхуват.
Животът е красиво колело,
което към безкрая си пътува.
© Димитър Драганов All rights reserved.
