Португалия
Може би някъде, някога
в тази страна съм била.
Утрини златни надбягвала
с бели вълни по брега.
Звездните нощи обичала,
вятърът с мирис на нар,
а в окена заплитала,
нежни дантели от фар.
Скитала в тесните улици,
от калдъръм и цветя,
фадо съм пяла по кръчмите,
с плачещи струни в ръка.
Може би някога, някъде...
по я открих и сега,
тази страна, Португалия,
вплете се в мойта душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
