Последна гара
ПОСЛЕДНА ГАРА
В купето на премръзналата стая,
вися като износено перде.
Каквото и да изрека - все тая.
Любимата и днеска не дойде.
Сърцето си не бих гримирал с патос -
то е с език отрязан - глашатай.
Когато тя пристигна - беше лятос.
Или с две думи - лавандулов рай.
Тя ми изпи до капка всяка сила.
Развърза ласки в моите очи.
И въпреки, че беше с мене мила,
при мене да остане - не рачи.
В живот един, по-къс и от цигара,
ще ме разтърси глас невъзмутим:
- Ей, слизай, тука е последна гара.
И сам ще стъпя в облачния дим.
Макар че всеки грях ми бе посока,
на мислите сред пачите треви,
все някъде жена зеленоока
напразно мойто име ще плеви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
