galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
30.07.2009 г., 9:57 ч.

Последната бразда 

  Поезия » Любовна
911 0 34

ПОСЛЕДНАТА БРАЗДА

 

 

И времето ни накъся, и дните си отиват

в недоораната бразда на тази крайна нива.

Под нас е топла угарта - последен хляб ти меся

и капвам в теб като сълза в добра дъждовна есен.

 

И потрепервам по ръба на късните ти нощи -

ще зрея там до сутринта и, недочакал още,

да те докосна със очи - ти сам ще ме изплачеш,

но преди първите петли зад прага ще прекрача...

 

Защото времето горчи и дните си отиват,

и зная ли дали и ти от таз последна нива

ще си заминеш уморен две педи преди края

и този дълъг ред пред мен ще води към безкрая...

 

Но аз ще те причакам там - пред прага на браздата

и няма да те пусна сам - поискай ми ръката -

да минем сетната черта! Дали ще свърши всичко,

ако в цъфтежа на ръжта крещя, че те обичам,

 

ако в очите на смъртта запаля двойка свещи

и легна в топлата бразда със всичките си грешки...

Под нас въздиша угарта - последен хляб ти меся.

И стихвам в теб като сълза в добра дъждовна есен.

 

10.07.2009

 

 

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??