Последната бразда
ПОСЛЕДНАТА БРАЗДА
И времето ни накъся, и дните си отиват
в недоораната бразда на тази крайна нива.
Под нас е топла угарта - последен хляб ти меся
и капвам в теб като сълза в добра дъждовна есен.
И потрепервам по ръба на късните ти нощи -
ще зрея там до сутринта и, недочакал още,
да те докосна със очи - ти сам ще ме изплачеш,
но преди първите петли зад прага ще прекрача...
Защото времето горчи и дните си отиват,
и зная ли дали и ти от таз последна нива
ще си заминеш уморен две педи преди края
и този дълъг ред пред мен ще води към безкрая...
Но аз ще те причакам там - пред прага на браздата
и няма да те пусна сам - поискай ми ръката -
да минем сетната черта! Дали ще свърши всичко,
ако в цъфтежа на ръжта крещя, че те обичам,
ако в очите на смъртта запаля двойка свещи
и легна в топлата бразда със всичките си грешки...
Под нас въздиша угарта - последен хляб ти меся.
И стихвам в теб като сълза в добра дъждовна есен.
10.07.2009
© Галена Воротинцева All rights reserved.
