ИнаКалина
499 11963
10.10.2022 г., 22:15 ч.  

Прати́ хабер, не хваща ги хаир 

  Поезия » Философска
380 6 10

В отровното око на бял зоку́м

разръфаното слънце сипе есен.

Не зная колко слага си наум,

но в люлката му хрипкав вятър пее.

 

Издиша с мъка първият комин,

тъй косо,

че ме дръпна за ревера...

... Човешко ли е все да се боим?

Опо́пих се да ви́сна над тефтера:

балансът изгърмял, калемът – крив,

а всички неизвестни са познати.

Разправят – дал, а после взел по три,

така ли, Боже, е по правилата?

 

Оставям ти перото за нишан.

Защо ли ти се бъркам?!... прах и вятър.

Сполай, че вече станал си пишман,

но зимата ръкава ти запрята,

в небето на изкърпен ръкопис

(изчезна амбалажната хартия)

прати́ хабер, не хваща ги хаир:

Раздаваш ли без срок на вересия?!

 

... На клюмналото слънце му се спи.

Събира си разсипаната есен.

Полазва зима в стъпките на мим,

до болка благ и малко странно весел.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Оскубах триста гъски за пера
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия
Не взема Бог, не дава, а гради
от раждане палат или килия,
в окото чуждо сламката преди
да видим, а и после все сме тия.
Зокумите, отровните с любов, ...
  279  2  6 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??