19.12.2008 г., 7:42

Правим се на умен...

747 0 1

                       Времето ще избърше сълзите от лицето на онези дни.

                        .................................................................................................... 

                       Когато спомените окапят с есенните листа, дърветата оплешевяват.

                       Дъждът измива срама от калните улици.

                       Усмивката е последната спирка...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А дали наистина е последна спирка, или просто последна спирка не още един етап от живота ни и началото на следващ, чийто край не знаем...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...