Празно
От яловите признаци
за утро
избяга безпощадно
и без срам,
вината, че небето си
прегръща
завинаги и безгранично.
Там,
сред жаждата от избледнели
звуци,
из крехките завои на
сърцето,
заседнали във гърлото ù
буци
стопяват тишината,
откъдето
виси ранена цялата ù
същност,
по улиците нощем,
дето сбира
утеха, суета и късче
нежност,
и смисъл, в който
се намира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
