От яловите признаци
за утро
избяга безпощадно
и без срам,
вината, че небето си
прегръща
завинаги и безгранично.
Там,
сред жаждата от избледнели
звуци,
из крехките завои на
сърцето,
заседнали във гърлото ù
буци
стопяват тишината,
откъдето
виси ранена цялата ù
същност,
по улиците нощем,
дето сбира
утеха, суета и късче
нежност,
и смисъл, в който
се намира...
© Геновева Христова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
