18.03.2023 г., 12:05 ч.

Пред огледалото 

  Поезия » Друга
5.0 / 6
763 2 6
Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво,
и бръчица виждам дори…
─ Осъждай сега справедливо
моя облик във ранни зори!
В главата ми мисли се реят –
къде ти принцесата скри?
Зад мен в огледалото грейват
усмихнати детски очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато срещу мен е огледалото »

29 място

Предложения
  • Не беше ден, не бе дори година! Изминаха тъй много дълги дни, откакто ти, от този свят замина – дете...
  • Не ме интересува кой си ти – ни име, нито образ ме привличат. Гласът ти като вятъра шепти и изгревът...
  • Ще разгърна душата ти свита като стар недописан роман. По корицата вехта, протрита, длан прокарвам в...

Още произведения »