Пред огледалото
Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво,
и бръчица виждам дори…
─ Осъждай сега справедливо
моя облик във ранни зори!
В главата ми мисли се реят –
къде ти принцесата скри?
Зад мен в огледалото грейват
усмихнати детски очи.
─ Пази ми я тази усмивка!
И с бръчици тя е късмет.
А аз, огледало, щастливка,
ще бъда приятелка с теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
