18.03.2023 г., 12:05 ч.

Пред огледалото 

  Поезия » Друга
630 2 6

Събуждам се рано, с прозявка                               

наливам си черно кафе.                                                   

А после започва задявка                                          

огледалото с тихо гласче.

 

─ И ето къдрица накриво,                                               

и бръчица виждам дори…                                              

─ Осъждай сега справедливо                                                

моя облик във ранни зори!

 

В главата ми мисли се реят –                                                

къде ти принцесата скри?                                             

Зад мен в огледалото грейват                                      

усмихнати детски очи.

 

─ Пази ми я тази усмивка!                                             

И с бръчици тя е късмет.                                                        

А аз, огледало, щастливка,                                               

ще бъда приятелка с теб!

 

 

 

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато срещу мен е огледалото »

29 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??