Пред огледалото
Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво,
и бръчица виждам дори…
─ Осъждай сега справедливо
моя облик във ранни зори!
В главата ми мисли се реят –
къде ти принцесата скри?
Зад мен в огледалото грейват
усмихнати детски очи.
─ Пази ми я тази усмивка!
И с бръчици тя е късмет.
А аз, огледало, щастливка,
ще бъда приятелка с теб!
© Мария All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много благодаря!
-
Добър диалог се е получил. Успех!
-
Благодаря от сърце!
-
Усмихна ме. Пожелавам успех.
-
Водолейче, такъв широк интерес предизвика зададената тема, но твоето стихотворение се отличава с приятелското отношение към съдника-огледало. Хареса ми! Поздравявам те, мила!🌹
-
Мария, чудесна заявка за приятелство с огледалото, а може би със себе си! Гласувах. Успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
