Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво,
и бръчица виждам дори…
─ Осъждай сега справедливо
моя облик във ранни зори!
В главата ми мисли се реят –
къде ти принцесата скри?
Зад мен в огледалото грейват
усмихнати детски очи.
─ Пази ми я тази усмивка!
И с бръчици тя е късмет.
А аз, огледало, щастливка,
ще бъда приятелка с теб!
© Мария All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
