danda (Даниела)
358 1120
13.03.2013 г., 22:05 ч.

Преди две високосни години 

  Поезия » Друга
1662 1 16

Онзи, мечтаният принц, беше тук.

Преди две високосни години.

Не пристигна на кон. Дори не почука.

Влезе и каза: – Мразя зимата!

Бе премръзнал от студ. Уморен.

Поканих го. Налях две чаши водка.

Бяхме познати добри. И съвсем

не очаквах, че той е. Кълна се във Господ.

И мъгливият поглед, уж вече познат,

разтресе ме цяла – 9 по Рихтер.

Изчезнах, изчезна и целият свят,

а пулсът нестройно отчете: „Открит е!”

Изглежда, че в същия този момент

и аз му се сторих по-приказна някак.

Две глътчици водка, а сякаш абсент

се вля във кръвта ни, взриви сетивата.

Изпратих го. После, после какво?

Целувка? Не точно. Срещи в квартирата.

Широко, постлано със сини чаршафи легло,

където се раждах и тихо умирах.

И музика, много музика. Мълчания. Длан.

И смях, порцеланов смях, без причина.

Как исках да спра, но не спирах. И знам,

вината е само в онази, по-дълга година.

Намирах се, чезнех, изгрявах отново

в очите, от облаци сякаш заченати.

Но случи се една ялова Коледа

и под снега ù всичко погребахме.

Оттогава не помня. Все нося сребро.

И най-безпричинно от смях се заливам.

И с грахово зрънце е всяко легло,

и всяка пантофка до смърт ми убива.

Случайно се срещнахме. Вече е с бяла коса.

И той като мен – не вярва във приказни кули.

Но там, зад усмивката, крие се тайна следа...

Дори и хиляда живота да чакам си струва.

 

 

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??