limeruna (Йоана)
565 3355
9.03.2021 г., 22:00 ч.

Преди тиктакането на часовника 

  Поезия
261 3 6

 

Тъгата остра на света 
не е за мен, не ми понася. 
Ръждее диво ревността 
по време дълго и опасно.

 

Опитва да ме отсече 
в сърцето или отвисоко,
кръвта от мен да изтече 
в морето му дълбоко;

 

умът без време да се спре, 
ръцете ми да се отпуснат. 
Дори да ме разсича ред по ред, 
на засинелите му устни 

 

мечтите чакат чудеса. 
Сече ли ме, ще бъда облак,
а сутрин - капчица роса 
на спящия му облик. 

 

Понякога дори и сняг. 
Понякога ще бъда грешка. 
Но пак и пак ще търся бряг 
в мечтата детска и човешка. 

 

Не знае ревност вечността, 
а времето е път към нея. 
Бодат стрелките сутринта, 
но съмне ли - ще се засмея. 

 

Дори да си далечен ти
и никак да не ми е лесно 
в море несбъднати мечти, 
поне са много интересни. 
 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много, Деа, Младен, Миночка, Ники, Ангелина, за милите думи!
  • Много ми хареса!!!
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Йоанка!
  • Не спирай да мечтаеш, прекрасно е!
  • "Не знае ревност вечността,
    а времето е път към нея.
    Бодат стрелките сутринта,
    но съмне ли - ще се засмея."

    Този куплет силно привлече вниманието ми. Разбира се на оригиналния фон изграден от останалите куплети. Няма да обяснявам мотивирано, защо. В поезията слава богу не са необходими обяснения. Стихът е писан на един дъх и това е още едно несъмнено негово достойнство. Поздравление, Йоана!
  • Много оптимистично! Браво!
Предложения
: ??:??