Преди тиктакането на часовника
Тъгата остра на света
не е за мен, не ми понася.
Ръждее диво ревността
по време дълго и опасно.
Опитва да ме отсече
в сърцето или отвисоко,
кръвта от мен да изтече
в морето му дълбоко;
умът без време да се спре,
ръцете ми да се отпуснат.
Дори да ме разсича ред по ред,
на засинелите му устни
мечтите чакат чудеса.
Сече ли ме, ще бъда облак,
а сутрин - капчица роса
на спящия му облик.
Понякога дори и сняг.
Понякога ще бъда грешка.
Но пак и пак ще търся бряг
в мечтата детска и човешка.
Не знае ревност вечността,
а времето е път към нея.
Бодат стрелките сутринта,
но съмне ли - ще се засмея.
Дори да си далечен ти
и никак да не ми е лесно
в море несбъднати мечти,
поне са много интересни.
© Йоана All rights reserved.
