M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
15.10.2021 г., 20:27 ч.

Преобразяване 

  Поезия » Друга
275 2 5

Небето сякаш – разорана земя,

е слязло ниско, потайно мълчи,

внезапно появилата се мъгла,

тъжния зимен пейзаж заличи!

 

Постоях в компанията на мрака,

и някакъв глас в душата ми запя,

сърцето кръжеше, сякаш чайка,

в смутените гънки на гръдта.

 

В измамния свят на спомените,

се върнах, да търся широкия път,

по който да минат мечтите ми,

останали разпънати на кръст.

 

Изведнъж, страстно желание,

силно влудяващо, като наркотик,

изтръгна сърцето ми от отчаяние

и в детството преселих се за миг.

 

Животът ми наопаки се обърна,

във всеки спомен себе си видях,

вместо ръце, крилете си зърнах,

към връх непознат в устрем летях...

 

А мракът изпълзяваше от ниското,

обгръщаше сиво голите върхове,

слънцето, излегнало се на хълбок,

с милувка стопли моето сърце!

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила Роси, нежната ми душица, благодаря ти!
  • Докато четох един цитат ми изникна в ума, не си спомням от кой автор е: "Мократа птица никога не лети през нощта." Въпреки зимата и студа ти умееш да летиш, Миночка!
  • Младен, правиш ме много щастлива с прекрасния коментар и поставянето на стиха в любими! Бъди благословен!
  • Отново поднасяш силен и въздействащ стих, Миночка.
    Поздравявам те!
  • Асенчо, благодаря ти, за поставянето на стиха в любими!
Предложения
: ??:??