Преобразяване
Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака,
и някакъв глас в душата ми запя,
сърцето кръжеше, сякаш чайка,
в смутените гънки на гръдта.
В измамния свят на спомените,
се върнах, да търся широкия път,
по който да минат мечтите ми,
останали разпънати на кръст.
Изведнъж, страстно желание,
силно влудяващо, като наркотик,
изтръгна сърцето ми от отчаяние
и в детството преселих се за миг.
Животът ми наопаки се обърна,
във всеки спомен себе си видях,
вместо ръце, крилете си зърнах,
към връх непознат в устрем летях...
А мракът изпълзяваше от ниското,
обгръщаше сиво голите върхове,
слънцето, излегнало се на хълбок,
с милувка стопли моето сърце!
© Миночка Митева All rights reserved.
