Oct 15, 2021, 8:27 PM

Преобразяване 

  Poetry » Other
348 2 5
Небето сякаш – разорана земя,
е слязло ниско, потайно мълчи,
внезапно появилата се мъгла,
тъжния зимен пейзаж заличи!
Постоях в компанията на мрака,
и някакъв глас в душата ми запя,
сърцето кръжеше, сякаш чайка,
в смутените гънки на гръдта.
В измамния свят на спомените,
се върнах, да търся широкия път,
по който да минат мечтите ми,
останали разпънати на кръст. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??