14.12.2018 г., 13:00

Прéспи

624 2 5

Кой вятър ме довя до тук,

до преспите на бяла безнадеждност?

Към тях дали съм крачил бавно,

дали съм ги желал и търсил?

Или съм бягал, падал, ставал...

Към себе си – суров, към другите – прощаващ...

Стоя пред преспите и трябва да решá!

Дали да продължавам!

Дали да продължá!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Веси,Ирина,Васе, Гавраиле!
  • Слагай снегоходките и продължавай!Животът е винаги напред!
  • С мисъл, че ще се стопят, ще ги нагазим!
  • Само напред,Хари,никакво отказване и отклоняване от набелязания път!!
  • Падаш, ставаш и продължаваш. Нямаш друга алтернатива. Да, знам, че е по-лесно да се предадеш и да се откажеш, но ... А, иначе, едва ли има човек, който да не се е изправял пред подобна дилема. Благодаря, че сподели с нас, Хари!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...