20.02.2009 г., 7:54

Преспиваш в моите въздишки

1.2K 0 9


Красива си... живееш в мене,
преспиваш в моите въздишки,
рисуваш ми любовно време,
с теб сме мънички прашинки.


Родена си в дъгата цветна,
свежия дъждец в душата ми,
в твоя дъх ли да си легна,
за да бият лудо все сърцата ни.


Влюбен ден: разходки, спомени
и пак за мене все сияеш,
в косите ти разцъфват пролети,
на утринна роса ухаеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...