20.02.2009 г., 7:54

Преспиваш в моите въздишки

1.2K 0 9


Красива си... живееш в мене,
преспиваш в моите въздишки,
рисуваш ми любовно време,
с теб сме мънички прашинки.


Родена си в дъгата цветна,
свежия дъждец в душата ми,
в твоя дъх ли да си легна,
за да бият лудо все сърцата ни.


Влюбен ден: разходки, спомени
и пак за мене все сияеш,
в косите ти разцъфват пролети,
на утринна роса ухаеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...