Feb 20, 2009, 7:54 AM

Преспиваш в моите въздишки

  Poetry » Love
1.2K 0 9


Красива си... живееш в мене,
преспиваш в моите въздишки,
рисуваш ми любовно време,
с теб сме мънички прашинки.


Родена си в дъгата цветна,
свежия дъждец в душата ми,
в твоя дъх ли да си легна,
за да бият лудо все сърцата ни.


Влюбен ден: разходки, спомени
и пак за мене все сияеш,
в косите ти разцъфват пролети,
на утринна роса ухаеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....