През погледна на вечното

2.03.2017 г., 18:49 ч.

Поезия » Пейзажна, Оди и поеми, Свободен стих, Друга

571 0 0

Гнездото беше заразното петно.
Увито в прах, дебнеше почерняла мечта.
Зад железните порти на Векрион,
светлината чезнеше.
Навярно, изядена бе от чакащото.
Старата сянка стоеше тихо там,
/до Неилкримският храм/.
Давеше душата си в кошмари,
изковани от пепел.
Песен на сива херана мреше в
далечното ехо.
Чу се, но глухо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

През погледна на вечното

Искате да прочетете повече?

Предложения