15.10.2017 г., 0:51 ч.  

Приказка за теб 

  Поезия » Друга
994 4 5

От безбройните пътища само един е към тебе.

Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,

и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.

А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш.

 

Под земята заспах, и покълнах през късната есен,

избуях на студа, и узрях в пролетта си до злато.

Със сълзите си двеста погачи от грях ти замесих,

и на клада горях – да са топли, когато си гладен.

 

Като камъче речно, запазило спомен за въглен,

по реката заплувах, напряко на младата пустош.

Брегове ме белязаха с остри начупени ъгли.

Но ти нося вода да отпиеш. От моите устни.

© Петя Павлова Всички права запазени

ПРИКАЗКА ЗА ТЕБ
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш. ...
  3495  14 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??