Приказка за теб
От безбройните пътища само един е към тебе.
Прелетях върхове да достигна отвесния зъбер,
и по него се спуснах, от сняг почерняла и тежка.
А от прошката шал ти изплетох. Че зимата зъзнеш.
Под земята заспах, и покълнах през късната есен,
избуях на студа, и узрях в пролетта си до злато.
Със сълзите си двеста погачи от грях ти замесих,
и на клада горях – да са топли, когато си гладен.
Като камъче речно, запазило спомен за въглен,
по реката заплувах, напряко на младата пустош.
Брегове ме белязаха с остри начупени ъгли.
Но ти нося вода да отпиеш. От моите устни.
© Петя Павлова All rights reserved.
