Направи си приказка от тъмните в очите ми илюзии,
от прочетения вестник - малка лодка до безкрая
и сложи платна от репей, и издуй
ги с бузи,
от които дъх посоката за изток знае.
Направи ни дом на чудното плашило в пазвата,
то прогони най-виновните за страх кошмари
и на зърното очакващо за нас разказвай,
залезът щом път и нерви къси изпревари.
Направи я пустата, разказвай на децата ни,
че когато птиците напуснат тихо клоните,
приказните чувства, носени от вятъра,
ще дочуят в звук на плачеща хармоника.