Примири се със своята същност
на море, край брега приковано.
Все сънуваш, че пак се завръщаш
сред разискрена сребърна пяна.
Край черупките спираш за кратко -
песъчинките в тях да изчистиш
(следописи от минали страсти).
После хукваш към залез измислен.
А вълните след тебе се втурват
да те върнат за миг към брега.
Невъзможно! Ти вече не плуваш...
... А в началото
беше река...
© Бианка Габровска Всички права запазени