Aug 19, 2008, 3:27 PM

Приковано море

Poetry » Other

876 1 19

Примири се със своята същност
на море, край брега приковано.
Все сънуваш, че пак се завръщаш
сред разискрена сребърна пяна.

Край черупките спираш за кратко -
песъчинките в тях да изчистиш
(следописи от минали страсти).
После хукваш към залез измислен.

А вълните след тебе се втурват
да те върнат за миг към брега.
Невъзможно! Ти вече не плуваш...
... А в началото
беше река...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Amiliq999 (Гергана Тодорова-Вачева)

прекрасен стих!!!

2009-08-14T19:41:28+03:00
Индиана (Криси)

Голяма си!!!

2009-01-19T21:01:29+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Еми удоволствие е да те чете човек.

2008-08-23T21:39:01+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Невъзможно! Ти вече не плуваш...
... А в началото
беше река... "

Страхотно!

2008-08-23T21:36:45+03:00
krasini (Красимира Касабова)

СТРАХОТНО Е!!

2008-08-20T15:06:13+03:00