Притча за човеците
Сред грохота на буреносни
дни.
Сред екота на запенени
вълни,
и блясъка на светкавиците
побеснели,
разбираме, че лошо сме живели.
На ръба на бездната ако
застанем,
ще се видим като в огледало.
Там пълно е с човешките ни
грешки,
и съдбата гледа ни с
насмешка.
И пак, и пак, искаме да я излъжем,
някак си вовеки да пребъдем.
Забравили нашата, човешка орисия,
мечтаем от неизбежното да се
укрием.
Живеем вечно в заблуди,
уж нормални, но май сме луди.
Докато дърлим се, и се правим
на великани,
Овчаря стриже ни, и точи ножа
за курбана...
Тя, приказката, стана ясна вече,
на овчето ни стадо времето изтече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живко Делчев Всички права запазени
