Притча за човеците
Сред грохота на буреносни
дни.
Сред екота на запенени
вълни,
и блясъка на светкавиците
побеснели,
разбираме, че лошо сме живели.
На ръба на бездната ако
застанем,
ще се видим като в огледало.
Там пълно е с човешките ни
грешки,
и съдбата гледа ни с
насмешка.
И пак, и пак, искаме да я излъжем,
някак си вовеки да пребъдем.
Забравили нашата, човешка орисия,
мечтаем от неизбежното да се
укрием.
Живеем вечно в заблуди,
уж нормални, но май сме луди.
Докато дърлим се, и се правим
на великани,
Овчаря стриже ни, и точи ножа
за курбана...
Тя, приказката, стана ясна вече,
на овчето ни стадо времето изтече!
© Живко Делчев All rights reserved.
