Приятели, приятели
Приятели, приятели, къде сте,
когато сладкото вгорчи?
Когато слизат боговете
да видят моите очи
обърнати към красотите,
как търсят тук една от тях
от младостта ми, в дни честити,
с която старост доживях?
Приятели, приятели, защо сте,
когато спре да ми горчи,
да различавам цветовете
и звук край моите уши?
Да се напрягам, за да чуя
познатите ми гласове,
ромоленето на чучура,
на вятър в житни класове?
Приятели, приятели, бъдете
във красотата на света
до мен! - в дъга на цветовете,
да си споделяме речта.
Да ни упойва аромата,
вкусът на сладката вода
от чучурите край реката -
докато има сетива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
