25.11.2020 г., 20:28

Приятелят от фейсбук

1.4K 1 8

 

Здравей, приятелю от фейса!
Не съм те виждал, но се знаем.
Ако се срещнем днес във рейса,
едва ли ще се разпознаем.

 

Но няма никакво съмнение,
когато нещо публикувам,
под него търся твойто мнение.
То кара ме да се вълнувам.

 

Червено, малко сърчице,
юмруче, с палеца нагоре,
или пък пляскащи ръце,
достатъчно добре говорят.

 

Емоция неповторима
е щом ти с мрежата си слят.
Благодаря ти, че те има
във този виртуален свят!

 

Николай Димов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...