Nov 25, 2020, 8:28 PM

Приятелят от фейсбук

  Poetry » Civic
1.4K 1 8

 

Здравей, приятелю от фейса!
Не съм те виждал, но се знаем.
Ако се срещнем днес във рейса,
едва ли ще се разпознаем.

 

Но няма никакво съмнение,
когато нещо публикувам,
под него търся твойто мнение.
То кара ме да се вълнувам.

 

Червено, малко сърчице,
юмруче, с палеца нагоре,
или пък пляскащи ръце,
достатъчно добре говорят.

 

Емоция неповторима
е щом ти с мрежата си слят.
Благодаря ти, че те има
във този виртуален свят!

 

Николай Димов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Димов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...