Приятелю, пусни ме...
Приятелю, пусни ме в твоя свят
около огъня ти да се сгрея,
да ти изплача моето мълчание.
Една сълза приседнала да коравее,
а ти пробойните усетил в мен,
смутен, прашинка да изтупаш от ревера ми,
в небрежността престорена стаил тъгата.
При тебе идвам да спася душата си,
открита и изложена на суховея.
Приятелю, пусни ме да се сгрея!
Ще седна там, на края на редицата,
и обещавам да не преча.
Дойдох, защото си зеницата,
с която виждам надалече.
Защото след пореден кръст
при теб възкръсвам и изправям ръст
сред гниещите дните.
В света си съм последен мохикан
без родословие, а празни са мечтите
като нащърбен потъмнял стакан.
Пусни ме в твоя свят, приятелю,
на прага му обувки ще събуя.
Ще постоя, но ти не ме изпращай,
когато секна като тиха струя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
