Приятелю, пусни ме...
Приятелю, пусни ме в твоя свят
около огъня ти да се сгрея,
да ти изплача моето мълчание.
Една сълза приседнала да коравее,
а ти пробойните усетил в мен,
смутен, прашинка да изтупаш от ревера ми,
в небрежността престорена стаил тъгата.
При тебе идвам да спася душата си,
открита и изложена на суховея.
Приятелю, пусни ме да се сгрея!
Ще седна там, на края на редицата,
и обещавам да не преча.
Дойдох, защото си зеницата,
с която виждам надалече.
Защото след пореден кръст
при теб възкръсвам и изправям ръст
сред гниещите дните.
В света си съм последен мохикан
без родословие, а празни са мечтите
като нащърбен потъмнял стакан.
Пусни ме в твоя свят, приятелю,
на прага му обувки ще събуя.
Ще постоя, но ти не ме изпращай,
когато секна като тиха струя.
© Диана Кънева All rights reserved.
