Признание!

ПРИЗНАНИЕ!

Лудо съм влюбен и така силно я обичам,

бях груб и не го казвах често, не отричам!

Нейния аромат е така омайващ и някак вълшебен,

прегръщайки и сплитайки се, светът ни е извънземен!

Не знаех от къде да почна и дълго да се наслаждавам,

миговете и нощите с нея липсват, а така ги обожавам!

Тялото е стройно, като млада фиданка с първия плод,

беше хубаво, а при оргазъм се люлееше целия свод!

Това не е обич, а много повече, аз бях Тя, а тя беше Аз,

дали секс или караници... изпадахме в любовен екстаз!

и искахме и се мразехме, а ето възбудени се обожаваме,

Защо за Бога се самонаказваме и живота си утежняваме!

Посветено на Калинка Миткова в деня на поезията

Обичам те... от дъното на душата си... Искрено!