yotovava (Валентина Йотова)
2630 22191
30.04.2024 г., 22:34 ч.

Прошепнато в Страстната седмица 

  Поезия » Философска
206 4 12

ПРОШЕПНАТО В СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

 

Аз знам, че нищичко не знам,

когато слънцето залязва.

Човек оттук си тръгва сам –

надмогнал страсти и омрази.

 

Дошъл – напълно гол и бос,

със себе си не връща нищо,

освен всевечния въпрос –

от философи неразнищен.

 

Защо дойдох? И точно тук?

И точно днес какво оставих?

Сълза ли в есенен улук,

и дъх ли в пролетни дъбрави?

 

Когато ми обърнат гръб,

превръщам ли се в непозната?

Аз сядам на самия ръб –

за да раздипля мрачината.

 

Богата съм със сто неща,

все простички – дори невзрачни,

да легна привечер в ръжта

и дълго да подслушвам в здрача –

 

как птици планове кроят

и как щурчетата ми свирят

романси за любов и път –

без разчертани ориентири.

 

Защото утрешният ден

е още пламъче в окото,

в което – чист и вдъхновен,

преражда се след миг животът.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??