Прости ми, че не нося днес цветя
* * *
Прости ми, че не нося днес цветя:
самата ти си пролетна икона
и празнична е твоята душа,
в която слънчевите зайчета се гонят!
Тече на времето безмълвната река
и няма как обратно да я върна...
Как искам пред вратата ти да спра
и силно, с две ръце да те обгърна!
Илюзия е безметежният живот,
а още повече – мечтата да те имам!
Но всеки ден към теб ще диря брод...
и всеки път ще зная, че те има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
