Aug 12, 2009, 9:28 AM  

Прости ми, че не нося днес цветя

  Poetry » Love
1.3K 0 16

* * *

Прости ми, че не нося днес цветя:

самата ти си пролетна икона

и празнична е твоята душа,

в която слънчевите зайчета се гонят!

 

Тече на времето безмълвната река

и няма как обратно да я върна...

Как искам пред вратата ти да спра

и силно, с две ръце да те обгърна!

 

Илюзия е безметежният живот,

а още повече – мечтата да те имам!

Но всеки ден към теб ще диря брод...

и всеки път ще зная, че те има!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Който е тръгнал върви!!!!Не се повтарям!!Бог го-дава това!!!!
  • Върнах се много назад,за да видя от къде си тръгнал
    Наскоро те открих,но съм впечатлена.
    Ще си направя дъъъълга разходчица(и съм сигурна,че ще ми е приятно)
    Поздрав отново
  • Хубаво! Леко и ефирно, поздравления!
  • Приказен старт! Ще чета... с удоволствие!
  • Всеки път се удивлявам,след прочит на твое произведение.
    Как успя да се влюбиш така? ...и да го изразиш в стих...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...