21.04.2008 г., 7:19

Псевдопоема

1.6K 0 7

                Псевдопоема

 

                                        На Георги Костадинов (Смешко)

 

Сядам и „сесийно” почвам да мисля,

но нищо конкретно във мойта глава.

Чуждите лекции ветрилно разлиствам.

Колко много материал се събра!


„Изпитът – лесен!” – чувам да казват.

Задачите знаеш ли – няма проблеми!”

А дните нечакано бързо минават.

Във мозъка – само псевдопоеми...

 

Ако така продължавам – си знам резултата:

в студентската книжка ще има „нишан”.

И вместо бленуван рай в планината,

пот ще се лее на моя таван...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Русин Катански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...