21.04.2008 г., 7:19

Псевдопоема

1.6K 0 7

                Псевдопоема

 

                                        На Георги Костадинов (Смешко)

 

Сядам и „сесийно” почвам да мисля,

но нищо конкретно във мойта глава.

Чуждите лекции ветрилно разлиствам.

Колко много материал се събра!


„Изпитът – лесен!” – чувам да казват.

Задачите знаеш ли – няма проблеми!”

А дните нечакано бързо минават.

Във мозъка – само псевдопоеми...

 

Ако така продължавам – си знам резултата:

в студентската книжка ще има „нишан”.

И вместо бленуван рай в планината,

пот ще се лее на моя таван...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Русин Катански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...