13.09.2008 г., 18:25

Пустиня

902 0 1

Пустиня

Стичат се страхове в пустинната истина.
В свлачище се е забила душата.
Споменът жари твойто усилие
да изпревариш съдбата.
Стъпка по стъпка потъваш в пясъци.
Вопъл след вопъл устата немее.
Тихата мисъл изгубва се в крясъци.
Нямата песен сърцето ти пее.
Капка надежда, изплува миражът.
Пръсти протягаш към нищото.
Кой се опитва молитва да каже?
Ехо от пепелище.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Капка надежда, изплува миражът.
    Пръсти протягаш към нищото.
    Кой се опитва молитва да каже?
    Ехо от пепелище."

    Аплодисменти!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...