13.09.2008 г., 18:25

Пустиня

901 0 1

Пустиня

Стичат се страхове в пустинната истина.
В свлачище се е забила душата.
Споменът жари твойто усилие
да изпревариш съдбата.
Стъпка по стъпка потъваш в пясъци.
Вопъл след вопъл устата немее.
Тихата мисъл изгубва се в крясъци.
Нямата песен сърцето ти пее.
Капка надежда, изплува миражът.
Пръсти протягаш към нищото.
Кой се опитва молитва да каже?
Ехо от пепелище.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Капка надежда, изплува миражът.
    Пръсти протягаш към нищото.
    Кой се опитва молитва да каже?
    Ехо от пепелище."

    Аплодисменти!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...