Sep 13, 2008, 6:25 PM

Пустиня

  Poetry
899 0 1

Пустиня

Стичат се страхове в пустинната истина.
В свлачище се е забила душата.
Споменът жари твойто усилие
да изпревариш съдбата.
Стъпка по стъпка потъваш в пясъци.
Вопъл след вопъл устата немее.
Тихата мисъл изгубва се в крясъци.
Нямата песен сърцето ти пее.
Капка надежда, изплува миражът.
Пръсти протягаш към нищото.
Кой се опитва молитва да каже?
Ехо от пепелище.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Капка надежда, изплува миражът.
    Пръсти протягаш към нищото.
    Кой се опитва молитва да каже?
    Ехо от пепелище."

    Аплодисменти!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...