Layla (Лулу)
129 673
7.04.2011 г., 20:26 ч.

Пустия 

  Поезия » Друга
1068 0 9
Не минава, пусто да остане,
и да мине, скоро се завръща,
като зле неоздравяла рана,
като куче, дето няма къща.

И търкалям дните като тЯсто,
ала нощвите ми тъй са тесни,
и брашното, сипано през сито,
го втвърдява и го прави тежко.

Не минава, лято подир лято
сухи клони, вместо плод събирам
и ги слагам възнак на душата,
но се в себе никак не побирам.

Ден ли е, година ли?!! Не зная,
но не свършва, пусто да остане -
дълга и самотна тиха рана
ще боли, доде не ме удави.

© Лулу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??