Layla (Лулу)
129 673
Apr 7, 2011, 8:26 PM

Пустия 

  Poetry » Other
1067 0 9
Не минава, пусто да остане,
и да мине, скоро се завръща,
като зле неоздравяла рана,
като куче, дето няма къща.

И търкалям дните като тЯсто,
ала нощвите ми тъй са тесни,
и брашното, сипано през сито,
го втвърдява и го прави тежко.

Не минава, лято подир лято
сухи клони, вместо плод събирам
и ги слагам възнак на душата,
но се в себе никак не побирам.

Ден ли е, година ли?!! Не зная,
но не свършва, пусто да остане -
дълга и самотна тиха рана
ще боли, доде не ме удави.

© Лулу All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??