Пустия
Не минава, пусто да остане,
и да мине, скоро се завръща,
като зле неоздравяла рана,
като куче, дето няма къща.
И търкалям дните като тЯсто,
ала нощвите ми тъй са тесни,
и брашното, сипано през сито,
го втвърдява и го прави тежко.
Не минава, лято подир лято
сухи клони, вместо плод събирам
и ги слагам възнак на душата,
но се в себе никак не побирам.
Ден ли е, година ли?!! Не зная,
но не свършва, пусто да остане -
дълга и самотна тиха рана
ще боли, доде не ме удави.
и да мине, скоро се завръща,
като зле неоздравяла рана,
като куче, дето няма къща.
И търкалям дните като тЯсто,
ала нощвите ми тъй са тесни,
и брашното, сипано през сито,
го втвърдява и го прави тежко.
Не минава, лято подир лято
сухи клони, вместо плод събирам
и ги слагам възнак на душата,
но се в себе никак не побирам.
Ден ли е, година ли?!! Не зная,
но не свършва, пусто да остане -
дълга и самотна тиха рана
ще боли, доде не ме удави.
© Лулу All rights reserved.
