23.03.2017 г., 15:52

Пясъкът е за деца игра

490 0 0

(Из "Пясък от думи")

 

Нощем понякога насаме

оставам пред един бял бизон.

Отпивам от чашката кафе

до снимка на препускащ кон.

 

Двамата ме повеждат по странен път,

завършващ в улица на мечтите,

където душата си изгубва човек

без да открива неин спасител.

 

Наблизо пази кървави тайни

тракийският некропол в Пропада.

Легенди за войни незнайни

мълви крепост от него на запад.

 

Рисувам всичко със странни слова,

сеейки пясък от думи.  

По-късно от тях  дано не останат

едни загадъчни руни.    

 

Ранени залези заспиват

под завивките на нощен мрак.

Сенки огнени укриват

предречения ми от Веста праг.

 

Пясъкът е за деца игра,

него възрастните често го отбягват.

Има поведението на вода –

убежище за думи, що разказват.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....