Mar 23, 2017, 3:52 PM

Пясъкът е за деца игра

  Poetry » Other
488 0 0

(Из "Пясък от думи")

 

Нощем понякога насаме

оставам пред един бял бизон.

Отпивам от чашката кафе

до снимка на препускащ кон.

 

Двамата ме повеждат по странен път,

завършващ в улица на мечтите,

където душата си изгубва човек

без да открива неин спасител.

 

Наблизо пази кървави тайни

тракийският некропол в Пропада.

Легенди за войни незнайни

мълви крепост от него на запад.

 

Рисувам всичко със странни слова,

сеейки пясък от думи.  

По-късно от тях  дано не останат

едни загадъчни руни.    

 

Ранени залези заспиват

под завивките на нощен мрак.

Сенки огнени укриват

предречения ми от Веста праг.

 

Пясъкът е за деца игра,

него възрастните често го отбягват.

Има поведението на вода –

убежище за думи, що разказват.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...