31.03.2009 г., 10:58

Първо пролетно прилепче

549 0 3

 

 

 

Вечерта се спусна над земята.

И във въздуха, сред мрачината,

малко прилепче се запремята!

 

Изведнъж

в сърцето ми засвети -  

що ли значат тези пируети?

 

Че покрай невидимите жици

вече хвъркат палави мушици,

и незрими нощни пеперуди

търсят си съпрузи и съпруги!

 

Значат - мина тягостната зима!

Значат -  дойде пролетта любима!

Значат - топли нощи се задават

и с любов гореща ни пленяват!

 

Размечтах се - тази вечер само,

до гръдта ми да изправиш рамо,

и щастливи двама с тебе ние,

докато  тъмата не го  скрие,

да следим как в въздуха подскача

малкото хвъркато акробатче!

 

С чудния му танц те поздравявам!

 

И със много обич ти се вричам:

чак до есента да те обичам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еее, защо само до есента бе, Ангар?
    Ами след това ще спреш ли да я обичаш, м?
  • Улових в шепи пеперуда.
    Как пърхаше с копринени крила.
    Усмихна ми се ти с поглед влюбен
    и тихо каза :Да , до есента.
    Красиво настроение след прочита на нежно-сладките ти стихчета.
    Поздрави!
  • Ех, че си стиснат... Не може ли до другата пролет поне.
    Поздрав, Ангар!

    п.п.: Толкова я обичаш, че чак прилепчето ти изглежда красиво.)))

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...