13.07.2013 г., 19:31

Пътища

549 0 2

Пътища

Различен е пътят на дребната слава
от пътя на Славата и вечността.
И който по първия път преминава,
не може да стигне в живота върха!

Това е път лесен, път в низините,
не можеш от него да видиш върха,
зад редки дървета е скрита гората.
На другите вечно ще гълташ праха.

Ний често избираме лесните друми,
защото най-лесно се ходи по тях.
И пази гъ.а ти от чужди куршуми,
дори със цената на срам и на смях...

По-лесен е пътя на дребната слава,
защото по него не тичаш без дъх...
Тълпите по него най-често минават
и даже не знаят къде е върхът.

А другият път е път в стръмнината,
с ръце си проправяш неясния път...
Олово налива във теб висината,
скалите край тебе враждебно мълчат!

И колкото пò се катериш нагоре,
по-дребен  ти ставаш, по стръмния път!
И често се сливаш със другите хора,
и с другите тръгваш и просто  вървиш..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах философията ти, Христо!Добре написано?Поздрави!
    Лека неделя!
  • И колкото пò се катериш нагоре,
    по-дребен ти ставаш, по стръмния път!
    И често се сливаш със другите хора,
    и с другите тръгваш и просто вървиш..
    !!!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...