Пътят
Вече не знам
през колко живота преминах.
Не, не броих.
Всеки един остави ми име,
остави ми знак,
и няколко ценни съвета.
От всеки един изнесох мечта
и една светлина да ми свети.
А сърцето заприлича на книга
в която пише поета.
Стана и пристан
за няколко уморили се лодки.
За куци надежди
и мечти без криле,
които не искат да лазят.
Стана като минно поле
заредено с благородни желания
които нося на гръб -
не знам накъде,
но с вяра, че може да трябват.
Само моя живот още не съм изживяла.
А той ме очаква на един кръстопът.
С букетче цветя закичено в шарена пазва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
