Дошло е време някой да ги раздели.
От тъга изсъхнало листо
отчаяно се бори да се задържи
на върха на непреклонното дърво.
Но под командата на есента
се появява вятър разярен
и садистично, но с лека ръка,
откъсва листа червен.
Ето, че заваля!
Лунен лъч превърна капките в сълзи.
Господи, каква тъга
е, когато майка се разделя със син!
© Мирослав Дечев Всички права запазени